Търсене в този блог

петък, 17 юни 2011 г.

Спортът в градски условия – идеи и действителност

Ако сте взели решение най-сетне да се преборите с вътршената си неприязън към физическите упражнения, вероятно се оглеждате за някакъв спорт, чрез който да свалите онези излишни килограми, качени ненадейно през последните години.
Факт е, че работата, стресът и липсата на физическа активност постепенно обезформят и най-генетично облагодетелстваните тела. С годините някога стройните фигури започват да трупат килограми и после ситуацята става бедствена – започват болестите.
Факт, е че човек е суетен – той се чувства добре, когато изглежда добре. Затова, рано или късно, си казва „Трябва да направя нещо за фигурата си".
Обичайните стъпки в тази насока са две: намаляване на килограмите чрез гладуване и намаляване на килограмите чрез спорт.
И двата пътя целят едно – изразходване на повече калории, отколкото приемаме.
Захвърляме на една страна гладуването, защото сме убедени, че то дава резултат, но за кратко и обикновено се получава така наречения йо-йо ефект.
Човек не може да гладува цял живот, а ние искаме да постигнем по-продължителни резултати.
Да речем, че сте решили да започнете някакъв вид физическа дейност. Навярно се запитвате с какъв вид спорт да се захванете. Нека разгледаме най-практичните и приложими упражнения и или спорт:
Ходене
Идеята:
Ходенето ще ми помогне да изгоря излишните килограми. Ще отивам и връщам до работа пеша, което прави 5-6 километра на ден. Трябва да е достатъчно, си мисля. И ще ям само череши/ябълки/салатки.
В действителност:
Ходенето е възможно най-естественото движение на тялото. Ако действително вървите всеки ден има някакъв шанс да посмъкнете някое друго излишно килце. Особено след първата седмица ще усещате, че има някакъв ефект: тук-таме се обажда някой мускул, че има треска. Но има опасност след това ентусиазмът ви внезапно да спре.
Причините:
Ходенето отнема ужасно много време – трябва да предвидите едни екстра 1-2 часа. След 2-3 седмици тялото ви свиква с натоварването и оптимизира разхода на енергия, ефектът намалява – явлението в спорта е познато като "тренираност".
Променливите метеорологични условия понякога възпрепятстват инициативата ви. Два поредни дъждовни дни могат да ви накарат да спрете за дълъг период от време – синдромът „от другата седмица или „от утре".
Най-вероятно ще си кажете "Ще увелича разстоянието в хубавите дни и ще ускоря темповете на придвижване." Повишаването на скоростта може да доведе до приятното за околните носове изпотяване. След това не се учудвайте защо всички се разбягват, когато тръгнете към офисната кафемашина. Дамите имат бонус – наградата „Тая откачената ходи 5 километра на високи токчета без да си изкълчи глезен".
Решението:
Ходенето е хубаво за раздвижване и разтоварване, но не е ефективно като основно средство за борба с килограмите. Препоръчваме да бъде допълнение към основния спорт, който практикувате. Най-добре е да бъде съчетано с промяна на обичайната ви среда – излет в планината на чист въздух, където освен всичко имате наклон за изкачване и слизане.
Осигурете си приятна компания и всичко ще бъде далеч по-ползотворно, отколкото да трамбовате улиците рано сутрин. Пак казваме – идеално е за раздвижване и разтоварване, но не върши работа, ако целта ви е да сваляте килограми.
Колоездене
Идеята:
Работя в Младост - живея в Люлин. Това са 15 километра - прилично разстояние, ако го минавам с колелото – хем, ще слабея, хем ще ми е кеф.
В действителност:
София, че и другите градове на България не са пригодени за велосипедисти. Опасността да ви забършe някоя кола е плашещо голяма. Моментът с изпотяването и капризите на времето го има и тук.
Някои могат да си носят допълнително дрехи, но тогава цялата гимнастика идва в повече. Положителното е, че с велосипеда действително може да изгорите прилично количество калории а това, комбинирано с добър режим на хранене, ще доведе неминуемо до желаните резултати.
Решението:
Вманиачавате се на тема колоездене, събирате се с приятели и при всяка удобна възможност яхвате велосипедите и въртите по два-три часа минимум. Има леки странични ефекти – бедрата ви ще се развият и укрепнат много добре, за разлика от горната част на тялото. (Не съм чувал много мъже да искат огромни крачища вместо огромни ръчища.) При всички случаи – това е един приятен и доказан спорт. Зимата, обаче, трябва да помислите за нещо друго.
Джогинг, по нашенски – тичане или „леко кросче"
Идеята:
Сутрин преди, или вечер след работа, ще правя крос на стадиона или в парка до нас, хем ще си разходя кучето.
В действителност:
Тази система работи, стига да си направите добър разчет на времето. Джогингът не е подходящ за хора, които работят на смени – в смисъл, не трябва да се натоварват, когато не са сигурни, че са абсолютно отпочинали.
Не е подходящо и за хората с повече килограми и за тези, които имат проблеми със ставите (в частност коленете) – те трябва да го заменят с друг спорт или с интензивно ходене. Още нещо, не е добра идея да се тича непосредствено преди лягане – тялото се чувства превъзбудено и след това може да броите хиляди стада с овце и пак да не заспите.
Решението:
При всички случаи трябва да минете през кардиолог и като цяло да сте уверени, че сте напълно здрави. Ако имате някакви болести е хубаво да се посъветвате с лекуващия ви лекар.
Шайка високоплатени американски учени са установили, че сутрин тялото изгаря повече калории. Отивайки на стадиона трябва да сте напълно будни. Направете статичните упражнения, с които даскалът по физкултура ви тормозеше като малки, за да подготвите тялото си за натоварване.
Направете съвсем леки упражнения за гъвкавост. Започнете да ходите, усилвайки темпото и преминете в леко тичане. Добре е да си закупите пулсомер, за да следите натоварването.
Сърчицето ви трябва да бие до 60% процента от максималната си пулсова честота, която грубо казано се измерва, когато от числото 200 извадите годините си.
Не забравяйте, че разграждането на мазнини започва след 20-та минута от натоварването (средно казано, все пак при различните хора е различно). Продължителността трябва да е до 60 мин, може и повече.
Ако не издържите, няма за какво да се притеснявате - просто започвате да ходите, а като си починете - отново може да започнете да тичате.
Не забравяйте: Принципът е слабо натоварване (60 - 65% от максималната пулсова честота) и по-голяма продължителност. А какво става, ако тичаме със 70% от МПЧ? - Работите за скоростна издръжливост, която е желана от спортистите, но не виждам голям смисъл обикновеният гражданин да се товари толкова. Енергията ще ви е необходима – очаква ви дълъг ден.
Тялото обича постепенното натоварване, така че няма за къде да бързате – важно е постоянството. След време дори и няма да усетите кога тичате по 10 километра без да спрете. Дори ще ви стане навик.
След като свършите с тичането е хубаво да направите лек стречинг. Кучето се е натичало, време е да се захванете с ежедневните си задачи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар