Сини сливи

Смятаме ги за твърде обикновени плодове, но дали не ги подценяваме напразно?

Знаете ли, че сливата е плод, консумиран от хората в Източна Европа преди повече от 2 000 години? И както неведнъж досега се е случвало, природата сама е намерила начин да защити своите творения, снабдявайки сливите с тънка бяла пелена от фин прашец, която ги обвива с цел да ги предпази от високите температури и е своевременно доказателство за тяхната свежест.
Синята слива (Prunus domestica L.) принадлежи към подсемейство Prunoidae на семейство Розоцветни. Достига височина до седем метра и има елипсовидни, малко или много заострени листа, окосмени различно.
Август е месецът, през който сините сливи се появяват на пазара, с характерната си продълговата форма, със синя гладка кожа, която често прелива в лилави оттенъци. Синята слива значително се отличава от своите "посестрими"- Ренглота и Мирабела.
Месестата й част в началото на зреенето е жълто-зелена с кисел вкус, но постепенно еволюира към жълто-кехлибарен цвят с плътен и сладък вкус. Тя е сравнително сочен плод, като при директна консумация се усеща сладко-киселата жилка.
Всяка година реколтата се прибира между 25 август и 25 септември, когато нивото на захарта в сливите е най-високо.
Днес голяма част от световното производство на сини сливи е съсредоточено в сушенето на плодовете, като цифрата, която илюстрира най-добре това, е приблизително 257 000 тона годишно, с ясна тенденция към нарастване. Повече от половината от това количество идва от Калифорния.
За 1 кг. сушени сини сливи са необходими между 2.5 и 3.5 кг пресни плодове, докато средната консумация на човек в Европа е около 500 гр. годишно.

История на сините сливи

Синята слива се култивира в Китай, оттам е пренесена и в Европа, а по-късно в средна Азия, Египет и Средиземноморието. За да запазят вкуса й през цялата година, хората използвали методи за изсушаване на плодовете, наследени още от римляните.
Южните части на Европа са мястото, където синьо-виолетовият плод намира идеалните условия за виреене: щедро слънце, богата рохкава почва и достатъчно количество вода.

Най-често срещаните сортове сини сливи

• Кюстендилска синя слива - много стар сорт, за родина на който се приема Източна Азия (Иран и Сирия), а днес може да бъде открит във всяка една европейска страна. Неговите плодове са със средна големина и тегло 22 г, формата му е удължено-овална, симетрична и узрява през първата половина на септември. Основният цвят на кожицата е тъмнопурпурен, а покривният - от тъмносин до черно-син. Вътрешността на плода е с плътен, сочен, сладък и определено специфичен вкус, със светлочервеникаво оцветяване. Плодовете от този сорт са подходящи за прясна консумация, приготвяне на компоти, конфитюр, сушене и висококачествени алкохолни питиета.
• Калифорнийска синя слива - американски сорт с много едри плодове, с тегло 47 г и овална, сплесната странично форма. Кожицата на плода е със зеленикав основен цвят, а покривният цвят е тъмносин, с голям брой дребни точици. Вътрешността на плода е жълтеникаво-оранжева, със сочен, плътен вкус. Калифорнийската синя слива показва отлични вкусови качества, като тя е изключително подходяща за направата на компоти, както и за директна консумация.
• Габровска синя слива - български сорт, получен при кръстосването на Кюстендилска синя слива и Монфорска, под опитното ръководство на български учени. Плодовете узряват в началото на август, те са едри, със средно тегло 32 г, овално-сплеснати отстрани и сравнително симетрични. Плодовата кожица е тъмносиня с нежна, сочна и сладка вътрешност, оцветена в светло-жълтеникаво. Този сорт синя слива е подходящ за директна консумация, сушене, замразяване, компоти и сладка.
• Стринава - също български сорт, селектиран в не толкова далечната 1957 година, отново под ръководството на български учени. Плодовете узряват преди края на месец август. Те са едри, със средно тегло 30 г и обратнояйцевидна форма. Тяхната кожица е оцветена в тъмновиолетово синьо, със силен восъчен налеп. Отличава се с отлични вкусови качества и е подходяща за сушене, мариноване, замразяване, както и за направата на различни сладка и конфитюри.